Трети опит с хижа Тъжа

Тъжна работа.

Качихме се ние с детето през юли. Вярно, в делничен ден. Времето - самата гадост. Ужасен вятър и облаци. Стигнахме отново с надеждата да се постоплим, да съберем информация, да пием чай… Е, пак не стана.

Като наближихме хижата, се чуха кучетата. Едно излезе да ни посрещне. Не можахме да припарим до вратата, за да разберем има ли хора изобщо вътре или няма. Чакахме, докато кучето се съдираше от лай. Никой от никъде не излезе да види защо лае. А вътре светеше!

Хижата си изглежда все така позападнала. Ремонт не е виждала.

Погледахме, разгледахме, доколкото ни позволи пазачът, и с това си останахме. Дано някой друг има късмет.