Маркировка

Струва си да отделя няколко реда на пътната и уличната маркировка.

И тук японска работа, както обикновено се изразяват българите. Няма избледнели ленти, изтрити пешеходни пътеки. Хората отдавна използват специални технологии и устойчиви бои. Поставят ги веднъж и забравят. Ако пък се наложи да се поправя нещо под земята, фирмата, която поправя настилката, накрая поставя своя печат в асфалта. Да се знае кой е майсторът.

Докато трае ремонтът и на тротоара е стеснен участъкът за преминаване, в двата му края стоят униформени служители, които насочват минувачите откъде да минат и на всеки се извиняват за неудобството. Разбира се, с поклон.

Служители следят за преминаването на коли и пешеходци покрай строежи и обществени паркинги. Предупреждават за опасности, за влизащи и излизащи коли. Обиколките по улиците на практика са една поредица от учтивите поклони и усмивки на такива служители, защото и строежи, и паркинги има навсякъде.

Различни цветове асфалт се използват, за да маркират участъци за пешеходци, за колоездачи, подходите към кръстовищата. Различна е настилката и на всеки наклонен участък от пътя. Направена е сякаш на пъпки и веднага предизвиква вниманието на шофьорите. Лесно, близко до ума.

Видяхме дори улица от нещо като бетон, но с щампи на наклоните подобни на грайфер на автомобилна гума. Е, как да не спазва човек ограничение от двайсет километра в час. С удоволствие бих си бутала колата, ако трябва.

Асфалтът преди и на самите кръстовища е смесен с нещо като слюда. Нощем, на светлината на фаровете на колите, грее с различна яркост, според това колко близо е колата до кръстовището.

За указателните табели направо не ми се говори. Навсякъде са. Много са. За всичко са. На всяка пресечка могат да се прочетат имената на кварталите и улиците. На всяко по-голямо кръстовище има карта на квартала и мястото. Е, в провинцията са само на японски, но пак са отличен ориентир.

Неслучайно японците се чувстват като изгубени в чужбина. Липсват им табелите.