Улици

За улиците мога да пиша неприлично дълго.

Да започнем с магистралите. Това в Япония обикновено са въздушни пътища, с две широки ленти в една посока, с електронни указателни табла, контроли за плащане на такси и с много, много камери. Да, камери. За всяка лента, на всеки няколко километра, на всеки ключов възел, вход и изход, местата за почивка.

Чудя се как никой не се е сетил, че с камерите му нарушават човешките права. След като нещо защитава обществото или групата, индивидуалностите нищо не значат.

По магистралите се кара с космически скорости според мен, но се кара интелигентно и човек вижда само подредените ленти летящи автомобили. Няма специалисти, които ей сега изведнъж решават, че тяхната лента не им харесва и опитват да се набутат в съседната. Има глоби за всяко действие, застрашаващо другите на пътя. Щом така карат, сигурно и глоби се плащат.

Долу в Токио, пък и в провинцията, пътищата са различни. На земя няма толкова широки улици. Рядко са с повече от една лента - няма място. Лентите са почти точно с ширината на автомобил. В повечето случаи кварталните улици са само едно платно, с по една ивица от 50 см. в двата края за пешеходци. Двупосочни са, но катастрофи няма.

Хайде, ще кажа и защо. В населените места има ограничение на скоростта от 20, рядко 30 километра в час. И никой не смее да настъпва газта. Камерите виждат всичко. И полицаите, и те виждат всичко.

С полицаите беше много интересно. Най-много са в Токио. Нормално. На всяко по-голямо кръстовище има паркирана една кола с нещо като вишка отгоре, с решетки отвън на стъклата. На вишката стои полицай. Тежко въоръжен. До колата още двама-трима полицаи, и те тежко въоръжени.

Отделно, пак на всяко по-голямо кръстовище, има полицейски офис. Всеки може да отиде, да пита за адреси, да разглежда карти. И отношението на полицаите към хората е като на слуги към господари – твърде необичайно за нас, българите.

Полицаите се оказаха много добри помощници при нашите екскурзии. Е, не всички разбират английски, още по-малко го говорят, но с общи усилия и с карти се справяхме идеално. Така и не успяхме да се загубим по токийските улици, нито пък в провинцията.

Да не си помисли някой, че Япония е полицейска държава. Нищо подобно - държава на строгите правила е и на защита на обществото. В малките населени места, каквото беше Сагамино, полицаи почти не се виждат. Рядко сме виждали патрулни коли. Камери обаче си имаше навсякъде – на всяка улица, на всеки завой.

Гледайки как всеки шофьор намалява под ограничението на скоростта всеки път, когато наблизо има пешеходци, осъзнах - хората са други. Учени са да спазват правила и да толерират другите около себе си. И го правят.