Магазини

Да кажа нещо и за магазините, защото и те са по улиците.

Има всякакви. Няма да пиша за типовете магазини, а за организацията им. Има магазини на големи вериги, има и малки квартални магазинчета. Във всички царят еднакви правила при представянето и поднасянето на стоките.

Еднакво са устроени японските магазини в Токио и в провинцията. Вярно, в някои няма място да се разминат двама души, ако са по-едри от японци. Това е само дребно неудобство за чужденците и то избледнява пред желанието на целия персонал да угоди на купувачите.

Касиерките не са гримирани лелки, разплули се на столовете си. Японките работят прави. Държат се все едно от вас зависи животът им, не само заплатата. И ако случайно направите по-дълбок поклон от нужното, продавачите започват с още по-дълбоки поклони да показват уважението си и подчинената си позиция спрямо купувачите.

Половината от удоволствието при пазаруването се дължи на поведението на персонала, останалото се дължи на обстановката - пак дело на хората. Идеално подредени рафтове с удобно опаковани продукти, винаги пресни храни, чисто, топло, Винаги пресните зеленчуци се поднасят опаковани и претеглени.

Интересно беше, че опаковаха все еднакви по размер зеленчуци. Няколко еднакви картофа, краставици, чушки или домати – прилежно подредени и опаковани. Много се чудехме защо не се продават насипно зеленчуци, за да си купим по наш обичай няколко килограма. Много рядко в провинциални магазинчета сме виждали да се продават зеленчуци на бройка.

Уважението към храната е голямо. Храната винаги се приготвя прясна, за всяко ядене. Пазарува се всеки ден по малко, колкото е нужно. Смята се за хигиенично храната да е опакована. Ако се продават готови храни, те също са опаковани. Ако има насипно някакви панирани или пържени храни, те са на отделен рафт - с щипки, опаковки, салфетки.

Всеки магазин има отделни помещения, в които се пакетират храните. Големите магазини за хранителни стоки предлагат и прясно приготвени готови храни, които се готвят на място.

Всяка касиерка допълнително опакова някои храни: сирене, хляб, месо, риба. Никъде не можахме да видим леля или чичко със запретнати ръкави да сграбчи парчето месо или сирене и да го плесне в някое пликче със съмнителна чистота.

Ех, магазини - мечта! И с тоалетни, и с места за повиване на бебета.

В японските магазини клиентите наистина са господари. Ако искате да попитате нещо, а човекът от персонала на разбира английски, става нещо много впечатляващо. Попитаният се втурва тичайки, довежда някой с по-висок пост, който се убеждава, че също не разбира. Двамата се втурват отново тичайки и след малко довеждат може би единствения човек в магазина, който може да ви разбере. Накрая, след като аз съм се почувствала десет пъти по-неудобно, заради това, че съм създала толкова проблеми, хората започват да благодарят и да се кланят, все едно съм ги ощастливила с някакво изключително внимание.

Това е типично японско разбиране - всеки да е в услуга на другите. Такова е отношението навсякъде - и в административните служби, и в метрото. Няма го унижението на безкрайните опашки, липсата на информация и пълната незаинтересованост, с които сме израснали у дома. В Япония да се работи означава да се показва уважение. Странно, нали?

За допълнение само ще кажа, че повечето големи магазини имат паркинги на по няколко етажа и на отбивката от улицата стои служител, който следи за движението на коли и пешеходци. Когато служителят даде сигнал, тогава се преминава. На всяка кола и пешеходец се дава път. Разбира се, с поклон.