Боклук

Да кажа малко и за отпадъците, защото и те са на улицата.

Изглеждаха ни малко не на място торбите боклук, оставени по улиците. Да, боклукът е буквално на улицата, в найлонови торби. На специално място, под зелена мрежа и шарена табела, която описва графика за събиране. Всеки ден се прибира отделен вид отпадъци. И хората не си изхвърлят в понеделник боклук, който ще се прибира в петък.

Сградата, в която живеехме в Токио, си имаше служители, които се грижеха за сортирането на отпадъците. Ние само най-общо ги разделяхме.

После в провинцията имахме отделно шкафче за отпадъци в къщи. Инструкцията за разделяне на отпадъците беше толкова обширна, че първата седмица следяхме всеки ден дали и нашата торба е взета. Защото японските боклукчии просто не ти вземат боклука, ако не е по правилата. Е, всичко беше наред.

Ние много прилежно миехме опаковките, сушахме ги, сгъвахме ги. Миехме всички отпадъци на практика. Е, намираха се и хора, които си изхвърляха, каквото когато искат. Или пък си носеха отпадъците в друг участък, за да не се чувстват неудобно пред своите съседи, но много рядко. Все пак, когато семейството заминава за няколко дни, няма да си остави отпадъците в къщи.

Та по улиците, в заградени с текстилна мрежа места, се оставят торбите и различните служби ги прибират. Японските боклукчии работят с чисти дрехи и бели ръкавици. Не им се налага да ринат мръсотия, защото всичко е пакетирано. Самите места за отпадъци имат по едно кранче за вода и хората, които поддържат чистотата на сградите мият. Просто. И чисто.

Гледката на торбите по улиците в никакъв случай не е по-неприятна от грозно преливащите наши кофи за боклук. В Япония хората години наред се учат целенасочено как да живеят добре. Има детски анимационни филмчета за разделянето на отпадъците, в които се обяснява защо се прави, как и къде се преработват.

Всяка майка с дете носи пликче за отпадъци навън. Ако случайно някъде на улицата или детската площадка има някакъв боклук, той се прибира, за да се изхвърли както трябва. Навсякъде е толкова чисто, че децата сами пожелават да приберат някоя хартийка, за да я изхвърлят после.

Където и да ходехме, винаги си носехме със себе си употребяваните носни кърпи, опаковки от храна и други отпадъци. Кошчета за боклук има пред магазините, в парковете, до всяка машина за напитки и цигари. В тоалетните има дори специални контейнери за памперси.

По улиците, където има места за пушене, има и специални контейнери за фасове. Първо фасовете се гасят във вана с вода, после се пускат в контейнера. Странно, но нямаше фасове около контейнерите. Явно японците добре се целят.

За тези пък, които не могат да ходят, без да пушат, има джобни пепелници. На всяко обществено място, във всеки парк и всяка квартална градинка има табели, казващи просто: „пушете, но не замърсявайте с пепелта от цигарите си”. Интересно, че табелите не казваха нищо за фасовете.