Защо и ние

Къде без нас в този луд свят?

Всички сме леко побъркани, невротизирани, болезнено чувствителни. Живеем на ръба на страха, едва стъпили в Информационната епоха.

Живеем щуро забързани. Отдавна сме забравили, че най-бързият път само в математиката е правата линия.

Заспиваме и се събуждаме несигурни в това, което предстои, без да разбираме, че можем да сме сигурни единствено в себе си. Мислим си, че мечтаем за равенство между половете, а забравяме да се радваме и да обичаме себе си точно такива - несъвършени, лесно раними, имащи нужда от подкрепа.

Искаме си свободата на думите и постъпките, а не се сещаме да уважаваме свободата на другите!

Живеем с вечните претенции към обществото, което "не се грижи за нас", а не помръдваме и най-малкото си пръстче, за да засвидетелстваме съществуването си.

Може би сме глезени, лениви, мързеливи и често не откриваме предизвикателствата в живота, а виждаме само проблеми.

Настояваме хората да ни обичат, да ни смятат за съвършени и велики. Нима отвръщаме със същото?

Не желаем да спазваме правила. Искаме другите да спазват нашите закони и забравяме колко нищожна прашинка сме в човешката история.

Светът едва ли би преживял милиарди години прогрес, ако мнозинството се е съобразявало с претенциите на всеки.

Какво ще кажете? Всеки човек има право на лош вкус и погрешно мнение (цитирам Тодор Бенчев от Троян), има право да си ги казва и показва, стига да не пречи на другите да го правят!

Днешните наши съвременници са едновременно и щастливи и нещастни! Всички значими открития, които правят живота лесен, са направени! Но това съвсем не стимулира човешкия гений! Строгата подредба на всички задачи, през които препускаме, ни лишава от възможността да помързелуваме и да дадем време на скъпоценните си мозъци да мислят!

Времето на информационните техно-чудеса отново ни дава възможност да се върнем към дълбоко мързеливата си гениална същност, за да творим прогреса.