Вече имаме RSS
Димитър, 13 август 2005
За пръв път плаках от щастие като по книгите. Радостта е двойна. Не само всичко свършва. Свършва по най-добрия начин! Не мога да опиша какво значеше за мен да галя малкото спящо бебе, което като малко животинче се гушкаше в мен. Малко посбръчкано и зачервено, това беше най-красивото бебе! Всички болки се забравят! Всички рани зарастват! Обичта узрява и расте!