Защо реших да правя
плакат за плаката

Докато мислих върху тема за дипломната си работа, върху която да изразя свое мнение чрез възможностите на плаката, несъзнателно си задавах въпроса какво всъщност в правенето на плакат ме кара да чувствам, че точно така изразявам себе си. Така реших да направя плакати за плаката. Казват, че когато нарисуваш, успяваш да видиш.

За мен плакатът е способност да виждаш и да правиш видимо. Да избереш своята гледна точка и да направиш така, че другите да я чуят.

Плакатът е в създаването на образи, уловени във въображението и пуснати на свобода от ръката. Това са образи, които говорят.

Плакатът е търсене и път - от първоначалното задание до финалното отпечатване. Но всеки плакат за мен е пътешествие - към нещо, към себе си, към някого.

Добрият плакат остава в съзнанието. Той се държи на мисълта, която предизвиква. Той се помни, защото радва, възмущава, впечатлява - както тези, които го гледат, така и неговия автор. Истинско откритие е да формулираш онова, което искаш да кажеш и намериш най-точната, най-силна форма, чрез която да го представиш.