Къщи

Странна е гледката на високите сгради в Токио. Няма квартал без небостъргачи. Пести се пространство за живот или за работа по всякакъв начин. Не е само мания да стигнат американците. Токио наистина е огромен град, но живее на височина, не на ширина.

Практически няма как да се разбере къде свършва едно населено място и започва друго, защото всяко свободно място се използва по някакъв начин. Е, в далечните провинции има обширни градини и ниви. Все пак, в страната се произвеждат голяма част от ориза и хранителните продукти. Тук-там и в населените места има зеленчукови градини и ниви, но много по-рядко.

Къщите в Япония удивително много си приличат. В което и да е населено място те изглеждат еднакви. И са толкова близо една до друга, че изглеждат като една непрекъсната редица. Няма дворове, оградите са декоративни, а разстоянието от зида до оградата е най-много метър.

На всяко свободно място се строи, даже до магистралата, където прозорците са на два метра от пътя. Дори под магистралите се строи. И няма празни сгради и неизползвани помещения.

Странно, но като че ли никой не иска да си построи нещо различно и привличащо погледа. Хората се интересуват от функционалността на една сграда, от удобствата, а не от начупени или изкривени форми.

Допускам, че всички строителни фирми предлагат еднакви типови жилища и за още по-голямо удобство строят по еднакъв начин. Пред погледите ни за дни израстваха постройки и непрекъснато се учудвахме на простотата и точността при работата.

Когато строят къща, японците не слагат големи грозни огради и не копаят дупка, като за начало. На някое равно място просто изникват чешма с вода и изводи за газ, а от първия ден има и прекарано електричество.

За един ден се строи дървеният скелет на къщата. Няколко пъргави японци сноват насам-натам, режат с машини и сглобяват с компютърна точност гредите. Без фуги, дупки и други познати картинки. Греди оформят и помещенията в къщата.

След още седмица се сглобяват плоскостите, които оформят стените и таваните. Поставят се врати и прозорци и се правят замазки на стените. Електроинсталацията и газовата инсталация някак изникват паралелно с всичко това. После следват довършителните дейности по шпакловане, боядисване и украса на външните пространства.

На финала, след около 2-3 месеца, хората могат да си внесат багажа и да започнат да живеят. Няма тепърва да се узаконяват ток, вода, да се обзавеждат. В Япония е мислено как да се улеснят тези, които дават парите.

Е, вярно, че къщите си приличат, но японците не са любители на индивидуалностите. Какво от това, че всички в нашето градче имат еднакви къщи, печки, газови инсталации в кухнята и банята? Нали работят. При това – безотказно.