Императорският дворец

Не е за изпускане като забележителност посещението на Императорския дворец на 4-ти януари. Веднъж в годината всеки може да се доближи за малко до своя император. Доста впечатляващо. Огромна тълпа японски поданици.

Като наближихме, разбрахме, че всичко е така перфектно организирано, че от проверката на багажа на няколкостотин метра от входа, всичко вървеше подредено. Внушителната тълпа, в която мислехме, че ще се загубим, се движеше абсолютно спокойно и равномерно, направлявана от полицаи и охранители.

Ние попаднахме някъде по средата на мнозинството пред двореца. Негово височество Императорът на Япония излизаше със свитата си на всеки час за няколко минути. Имаше хора, дошли в ранни зори, за да могат да изчакат и да се доближат максимално до трибуната.

Това беше мястото, на което видяхме японци да изразяват емоции. Не е обичайно явление тълпа да скандира нещо или да вика и размахва знамена, но в чест на Императора се прави като израз на възхвала, почит и уважение. Май от всички световни величия само Папата и Императорът на Япония поемат такъв риск и засвидетелстват такова внимание на поданиците си.

Преживяването е вълнуващо и за всички чужденци. Къде ще видят на живо император. Впечатлението, което оставя неспирната върволица от хора е за пълно доверие, уважение и обич към Негово величество. Това за мен беше смайващо.

Всяка година на този ден идват хора от цяла Япония, някои идват всяка година. По-голямо и истинско преклонение към лидер не мога да си представя. Може би това е мястото, което си струва всички чужденци да посетят.

Светът се крепи на дълбоки древни традиции и морални устои, от които не можем да избягаме. Японците са намерили истинския път между прогреса и традициите и са изградили непоклатима връзка между тях.