А изгревите тук са вълшебни

За наше голямо съжаление, нямаме много приятни спомени. На хижа Изгрев нищо и няма. Голяма и хубава постройка, била е поддържана, но явно - в миналото! Ако искате да се насладите на невероятния изгрев, който би разтопил и най-коравите сърца, много внимавайте кога ще посетите хижата.

Първо се поинтересувайте дали в хижата не са отседнали около 50 души, които се грижат за картофените насаждения на местен богаташ. Проблемът не са работниците! Те нямат особен избор, за да си изкарат прехраната в този район. Проблемът е, че никой не им създава условия, за да живеят като бели хора.

Банята никой не си мръдва пръста да приведе в действие, защото бойлерът се развалил преди време и няма кой да го поправи! Представяте ли си?

Лятото на 2004 г, през юни заварихме помаци от две села, които от зори до мрак разораваха ливади и засаждаха картофи, защото това е единственият начин да изкарат някакви пари. При това имаха възможност да се мият само със студена вода в умивалника. Сетете се сами на какво "ухаеше" още от вратата цялата хижа! Повярвайте, ако имаше баня, нямаше да е така!

Помаците са изключително чисти хора, за разлика от доста българи! Очевидно обаче отношението на работодателя и на управата на хижата не беше като към бели хора. На нас, като на доста настоятелни, ни позволиха да си пренесем бутилки студена вода и да се полеем в помещението, което носеше гръмкото име баня. Още се чудя как преодолях погнусата си! Банята не беше виждала сапун поне от година! Още се питам къде ли се къпеше персоналът, въпреки че твърдяха, че "и те са така, като работниците".

Е, ще кажа и нещо положително. Все пак ги хранеха тези хора! На нас - туристите обаче ни излязоха с номера, че манджата е разчетена точно и няма никаква възможност да получим нещо топло за ядене. Да, бе! Виждали сме обща кухня и знаем колко души се изхранват покрай нея! Добре, че сме си предвидливи и сме виждали доста такива места, та бяхме подготвени!

Не мислете, че всички тези откази получихме с усмивка и мило отношение. През цялото време имахме чувството, че сме влезли с взлом в бащинията на управителката и приехме като висше благоволение позволението да си запалим газов котлон и да вечеряме в т.н. барче. За финал мога да добавя, че получихме чисти чаршафи и добре вмирисана стая за двама.

По време на целия си престой се радвахме на изключително милото отношение на работниците. Единствени те искрено се радваха, че виждат различни и нови хора. Все пак трябва да кажа, че се бяхме обадили чрез ПСС за престоя си. Какво ли щеше да е, ако просто бяхме отишли, разчитайки на гостоприемството на управителката! Е, не мисля, че на нея и е било лесно притисната между безхаберието на БТС и претенциите на местен богаташ. Всички знаем, че който плаща - той поръчва музиката!